Писък (Scream) е американски хорър мистерия филм от 1996 г., режисиран от Уес Крейвън по сценарий на Кевин Уилямсън. Премиерата на филма в САЩ е на 20 декември 1996 г.
В края на 90-те години, когато жанрът на тийнейджърските слешъри изглеждаше изчерпан и клиширано предсказуем, се появява „Scream“ – интелигентен, саморефлексивен и смъртоносно ефективен филм, който едновременно почита и деконструира хорър традициите. Под режисурата на легендарния Уес Крейвън и с брилянтния сценарий на Кевин Уилямсън, филмът не просто възражда жанра, но и го модернизира за ново поколение зрители.
Действието се развива в тихия град Уудсбъро, където група гимназисти се оказват мишена на маскиран сериен убиец, известен като Ghostface. В центъра на историята е Сидни Прескот – млада жена, белязана от трагедия, която става основна цел на убиеца. Докато телата започват да се трупат, Сидни и приятелите ѝ трябва да оцелеят, като в същото време разкриват кой се крие зад маската.
Особеното в „Scream“ е, че героите знаят правилата на хорър жанра – и въпреки това стават жертви на тях. Убийствата са брутални, но и изпипани, с точен баланс между напрежение и черен хумор.
„Scream“ се откроява със своята самосъзнателност. Героите водят разговори за това какво трябва или не трябва да правят в един хорър филм, което създава усещане за реализъм и ирония. Това е филм, който се подиграва със собствените си корени, докато едновременно ги възвисява.
Режисурата на Уес Крейвън е стегната и умела – той използва класически похвати, но с нова енергия и прецизност. Камерата не просто следи действието – тя го създава, манипулира зрителя и го поставя в състояние на постоянна тревога.
Филмът разполага със завидно силен актьорски състав, като всяка роля е изпълнена с присъствие и нюанс. Нев Кембъл като Сидни е изключителна – уязвима, но решителна, тя се превръща в емблематичен образ на „финалното момиче“.
Кортни Кокс в ролята на нахаканата репортерка Гейл Уедърс внася сарказъм и енергия, докато Дейвид Аркет като наивния заместник-шериф Дюи съчетава комично и трогателно присъствие. Матю Лилард и Скийт Улрих създават два от най-запомнящите се злодейски образи в хорър киното, а Дрю Баримор, макар и с кратка поява, оставя силен отпечатък с една от най-иконичните начални сцени в историята на жанра.
„Scream“ не е просто успешен филм – той променя траекторията на хорър жанра. Той дава начало на нова вълна от мета-хоръри и възражда интереса към кървавите слешъри, като същевременно прави критика към тях. Успехът му води до цяла поредица, комикси, пародии и сериали, но оригиналът от 1996 г. остава ненадминат по стил и влияние.
„Scream“ е филм, който умее да плаши и да се забавлява с публиката си в едно и също време. Той е умен, напрегнат, забавен и перфектно заснет. Това е хорър, който уважава интелекта на зрителя, докато го държи на ръба на седалката. Ако има един филм, който всеки фен на жанра трябва да види, това е той.
